Житница

Житница

Категория: Населени места Създадена на Сряда, 12 Октомври 2016 11:13 Последно обновена на Сряда, 25 Март 2020 17:02 Публикувана на Сряда, 12 Октомври 2016 11:13 Посещения: 25026

Общи данни

 
Общи данни Обществени календарни  празници
име: Житница
стари имена: Емберли,
Хамбарлий, Чемберлий
население: 1720;
домакинства: 540
кмет: Иван Бараков
- карнавал - неделята на заговезни
- традиционен събор - седмата неделя след Великден
- Празник на Житница - трета събота на месец Септември
Контакти Икономика и стопанство
031703 221 - кметство
0897 64 7777 - кмет
Обществени институции
- НЧ "Йосиф Добранов"
- ОУ "Христо Смирненски"
- ЦДГ "Детски свят"
- Център за домашни
грижи "Каритас"
- Католическа църква "Успение на св. Богородица"
- Манастир на Францисканският орден
- Културен център - Житница
- Медицински кабинети
- Аптека

New Page 1

     Житница се намира на 30 км северно от Пловдив и на 5 км от общинския център Калояново.
     На мястото на днешното с. Житница през 1646 г. е съществувал турски чифлик сред гората, между близкия дол и река Тикла. За да обработват земята и да се грижат за стадата му, турчинът преселва павликяни от Сопот и Калаброво ( дн. Иганово). От тези заселници край чифлика, възниква селото. За първи родове населили селото се сочат семействата: Бодурски, Начеви, Селимови, Кърчеви.
    По време на турското владичество част от населението е приело източното православие, а другата станали католици. От доклад на мисионера отец Никола Радовани до конгрегацията в Рим личи, че през 1797 г. в селото е имало 54 къщи с 341 католици. По разкази на стари хора от селото православните са посещавали католическата църква и наравно с католиците плащат десятък на църквата в натура -жито, мляко, вълна и др.След Освобождението
и Съединението православното население на Житница се изселва в околните села, най-вече в Царимир,като изкупува земята на изселващите се турци. Турците, които живели в селото, се изселили след Освобождението.

Из книгата за Житница,  от  Нина Стоянова
ЗДРАВИЯТ КОРЕН


           Селото, в което са живели и живеят хора с прякори:  Чърчил, Мусолини, Сталин, Кенеди,  Бриджитка. Село, в което няма никога да разбереш, че Бина носи красивото име Елисавета, Деша се казва всъщност Надежда, английски звучащите Стивън и Питър са Стефан и Петър,  Тано е Атанас, Дучо - Людвиг, Чино е Франц по паспорт.
          Село, пазещо много чудновати спомени, един от които е диво убийство от любов. Село, отгледало в началото на миналия век  онзи напредничав човек дедо Августин, който ипотекира цялото си имущество и  закупува вършачка, маслобойна, сладкобойна, мелница. Село, скътало спомена  за чудатия кмет – сигурно единствен и в България -  дедо Чино Чинчето, който се отказва от кметското си място, за да се построи ново училище. 
            Село с родолюбивия занаятчия, написал на пейката си с огромни букви “Добре дошли, скъпи гости”, направил огромна извисяваща се над къщите кинетична фигура-ветропоказател на ковач. И който говори със сълзи на очите за надеждата си да има нов паметник на нашите паднали през войните герои. Село, в което една жена, смачкана от скръбта си по толкова близки  хора, които са се преселили в отвъдното,  си е направила цяло тесте с техните некролози.
         Село, в което най-младият свещеник е бил диджей. Село, отгледало трима професори. Село , което има завършил в Париж финансист, завърнал се отново  и работещ  като независим трейдър   на Нюйоркската фондова борса. Село, което  в първите дни на трагедията на българските медици  осъмна с огромен надпис на училището  “Свобода за българските медици в Либия". Село, чието име можеш да чуеш във всеки пловдивски хранителен магазин: “Искам шпек от Житнтица! Кренвирши на “Деликатес”!” - за пловдивчани има равенство между Житница и месокомбината му “Деликатес”, както родолюбиво са го замислили и неговите собственици.
        Село, чийто питомци никога не са се срамували да назоват своя произход и на огромни постери по магистралите е застинал в миг на триумф олимпийският ни шампион Милен  Добрев, рекламирайки “Деликатес” и с равни букви е изписал “Милен Добрев – българин от Житница”. Село, което в бурното и изпълнено с политически спорове време, напук на всичко загърбва всички дребнави  ежби и си избира независима кметица, която геройски устоява позициите си на инакомислеща.

 


 

 

 

 

{phocagallery view=category|categoryid=1|limitstart=0|limitcount=0}

 


{mosmap width='90%'|height='500'|lat='42.383661'|lon='24.699991'| zoom='15'|zoomType='Large'|zoomNew='0'|mapType='Satellite'|showMaptype='1'| overview='0'|text='Кметство Житница.'|tooltip='Кметство Житница'|marker='1'| align='center'}

 


Снимка 1

Снимка 2

Снимка 3

Снимка 4

Снимка 5

Снимка 6

Снимка 7

Снимка 8