Отец Паисиево

име: Отец Паисиево
стари имена: Кочмаларе,  Кочмалари
население: 272 души;
домакинства: ххх
кмет: Валентин Танев Абрашев
Землище: 36 349 км²
Надморска височина: от 240 до 348 м
Пощенски код: 4207
Телефонен код: 031706

• Нара Гео 
• Розови масиви
• Рибовъдство

        Всяка година на Сирни заговезни се провежда събор в село Отец Паисиево. На този ден се провежда и кукерския празник, на които вземат участие кукери не само от селото но и от други краища на България. Много забележима на празника е самодейната група на селото. Всяка година участниците дават своя принос за отличното им представяне по празнниците, набират се спонсори, които подпомагат за участието на групата в различни села и градове. Основен спонсор е г-н Красимир Каравасилев, община Калояново и привърженици на идеята от селото. Атанас Танев Радослав Панев, Стефан Начев, Филип Врачев, Начо Врачев, Минчо Спасов и други са в ядрото на кукерската група, който с много ентусиазъм поддържат многовековната традция.
      Тази година благодарение на спонсорите и гореспомените учасници в традицията маските и костюмите са обновени Кукерите от село Отец Паисиево са облечени в бели ризи и червени фустанели,обути са с лапчуни стегнати с черни гайтани и цървули, хлопките им тежат над 30 кг. Впечатляващи са техните качулки които достигат над 3 метра височина. В групата има още крава Петкана на която втората буква е заменена с ,,У''. Колоритен обаче е гол до кръста мъж който със сноп пръчки налага със всички сили маскираните като волове момчета. Чрез този обичай се прогонва злото събирано с дългата зима. Времето от което се помни обичая маските са изработени от Йона Гидикова и неините синове Пеьо и Атанас Гидикови. В днешни дни маските се изработват от Таньо Пеев и последователите му.

     Подухне ли топлия пролетен вятър на Средногорието, дойде ли време за пролетна сеитба ''Сирни заговезни'' в село Отец Паисиево тръгват яки момци и мъже с чудни премяни да гонят злото. Селото се оглася от чудния звън на хлопките и чановете така наречените ''Старци'' тръгват да прогонят злите сили. Качулките величествени и неповторими, островърхи високи над 3 метра изработени с голяма любов и старание символизиращи красивата пролет, а в ръцете си държат калъчки с които и тази пролет ще победят злото. Танцът им изразява ритуален момент с които гонят злото и дявола. Прогонили злото те приветстват пролетта за да тръгнат стопаните да орат и засяват нивите си. Този обичай игрите на старците е създаен през 1903 година при основаването на читалището при тогавашното село Кочмаларе - днешното село Отец Паисиево и съхранен до днешни дни със стремежа да се възкресят българските традиции които са запазили националната ни идентичност.